Всяка година по това време заглавията в медиите си приличат: „Пенсиите започват на…“ или „Индексацията ще бъде с…“. Но докато чиновниците в София жонглират с проценти и бюджетни прогнози, в малките квартални бакалии и пред гишетата на пощите се разиграва съвсем друга драма. Това е драмата на „невидимата инфлация“ – онази, която статистиката някак успява да пропусне, но която изяжда хляба на най-уязвимите.
Официално ни казват, че инфлацията се забавя. Може би е така, ако купувате нови автомобили или инвестирате в технологии. Но ако сте пенсионер, чиято потребителска кошница се състои от кисело мляко, лекарства и сметки за отопление, вашата лична инфлация не е 3 или 5 процента. Тя е двуцифрена и безмилостна.
Капанът на средните стойности
Проблемът на статистиката е, че тя е „средно аритметична“. Ако съседът ви яде две пилета, а вие нито едно – средно двамата сте изяли по едно пиле. Точно това се случва с мартенските пенсии. Дори и с планираните увеличения, реалната покупателна способност на хората с минимални доходи не се подобрява, а в най-добрия случай се опитва да догони цените от миналата есен.
Странно е как цената на петрола на световните пазари може да пада, но цената на превоза до малкото населено място или на основните храни в селския магазин остава „бетонирана“. Това е психологическият феномен на българския пазар – цените се качват с асансьор, а слизат по стълбите.
Между сметките и аптеката
За един пенсионер в София или Пловдив, март месец е ключов. Това е моментът на изравнителните сметки, на последните студени дни и на надеждата, че „нещо ще остане“ след плащането на тока. Но често математиката просто не излиза. Когато лекарствата за кръвно са поскъпнали с 15%, а млечните продукти – с 20%, всяко административно „увеличение“ се стопява още преди да е влязло в портфейла.
И тук не става въпрос само за пари. Става въпрос за достойнство. Когато човек е работил 40 години, той не очаква „помощи“ или „добавки“ по милост. Той очаква държавата му да гарантира, че старините му няма да бъдат ежедневна битка за оцеляване.
Какво ни чака до края на пролетта?
Въпросът, който вълнува всички пред пощенските клонове на 9 март, не е само колко ще получат днес, а какво ще могат да си купят с тях утре. Очакванията за Великденски добавки вече започват да циркулират, но те са само временно обезболяващо за една хронична болест. Реалното решение изисква не просто раздаване на пари, а контрол върху спекулата по веригата и адекватна защита на потребителя.
Дотогава, българският пенсионер ще продължи да прави това, в което е най-добър – да оцелява въпреки статистиката. Защото в края на деня, най-важното число не е процентът на инфлацията в доклада на БНБ, а остатъкът в портфейла след посещението в аптеката.
